(не могат никакви куршуми да спрат поетЪТ)
Rеволуция* омайна сладка
и нема мама, нема татка
на нож, врази са ни отпред
куршумите за тех са хлеб
напред, на бой, на нож, на ръж
три пъти със ‘ура’ и някой пада в кървавата ръж
посечен сякаш из отгоре
и сеем във земята мъртви
мотори мъртви
червеи по червей
личности по личност
всичкото на пръст
мила моя Рòдино
ширнала се тъй надлъж
зелени планини, морета и реки
с народ на род
на меч
на Дионисий и Спартак
на Крум
подайте следваща кратуна
да пия яко кръв от глàва
оная пушка я подайте от стената също
подайте малко идиоти
а после и моторните машини
направените за живот, ще сеем
но не завод, но не завод
защото с теб, народе, се научихме
когато нема хлеб
куршумите да бъдат хлеб, като по Ботев
напред, другари, време нема – смело!
аман или амин за всички паднали герои
със себе си ще ги сменим
изваждай пръта от стобора, брате
и тръгвай да вървиш, народе възродени
с оружие в ръка към светли бъднини…
а то е ясно, толкова е ясно –
най-много удари с камшик пак ние ще платим
за кон, за род, за майка, за земя –
това е нашата отплата
и друго нема.
*с уважение към Милен Русков и неговото “Възвишение”
Владимир ДИЛОВСКИ
Vladimir Dilovski